ЕЛАСТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛАСТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Физ. Който възстановява формата и обема си (за твърдо тяло) или само обема си (за течно или въздухообразно тяло), след като се отстранят силите, които са го деформирали; еластически. Ако се свие стоманена жица и отново се пусне, тя приема първоначалната си форма. Стоманата е еластична — пружинира. Хим. VII кл, 1965, 64. // Разг. Който има качеството да се разтегля, опъва. — Ти имаш едно малко разширение на вените. Е на̀, и аз го имам! — вдигна той крачола си и аз видях еластичния чорап. Ст. Даскалов, ЕС, 316. Еластична материя.

2. Който лесно се превива, огъва; нечуплив, нетрошлив, гъвкав. За нуждите на производството на пластмаси са необходими пластификатори. Тяхното предназначение е да направят пластмасите нетрошливи, еластични. НК, 1958, бр. 44, 4. Рекламира се козметичен препарат за коса, който прави косъма лъскав и еластичен. ^● Обр. Говоримият език си позволява тая свобода — да бъде независим от някои тиранически правила на граматиката — и затова е по-изразителен и мелодичен, по-еластичен, жизнен и красив. Н. Хайтов, ШГ, 25. Същите недостатъци се забелязват в диалога на автора. От една страна той е обработен, жив, еластичен, остроумен, но от друга — някак съвсем неподходящо изящен и дори на места буржоазно салонен. С, 1951, кн. 4, 165.

— От гр. Tλαστικός през фр. élastique.