ЕЛБЀТИЦА

ЕЛБЀТИЦА ж. Спец. Орнамент в българското везмо, разпространен в цялото землище, вероятно наследен от културата на прабългарите, който като основна форма представлява два кръстосани кръста (правилна осмоъгълна розета). Съвременните български историци все повече се занимават в изследванията си с появата, символното значение и разпространението на елбетицата.

Списък на думите по буква