ЕЛДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀЛДА ж. Едногодишно културно фуражно и медоносно растение. Polygonum fagopyrum. Въздухът е цял напоен с прясна горчивина на пелин, с мед от елда и детелина. Псих. Х кл, 116. Към едногодишните [растения] спадат просото, царевицата, елдата, грахът, слънчогледът, ленът и много други. Бтн V и VI кл (превод), 9.

— От тур. helda. — Друга (диал.) форма: хѐлда.