ЕЛЕВАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕВА̀ТОР м. 1. Техн. Съоръжение за непрекъснато пренасяне предимно на насипни материали по вертикална или наклонена посока. Почнаха да се подиграват [житарите]: — Морският параход тук ли ще акустира? — С елеватори ли ще прехвърлиш житото в него? П. Спасов, ХлХ, 172. Сега торът се почиства механизирано .. и чрез елеватор се изхвърля навън от фермата направо в ремаркетата и в камионите за блоковете. ВН, 1962, бр. 3278, 2. Мощни елеватори издигат до горе снопите. ВН, 1956, бр. 166, 1. Комбайнът заработи .. Овършаното зърно се изкачваше по елеватора в коша, а сламата оставаше след комбайна на купчини. РД, 1950, бр. 199, 2.

2. Техн. Съоръжение за съхраняване на големи количества зърнени храни с механизми за приемане, изсушаване, очистване, сортиране, натоварване на зърното и др.; силоз. В елеватора тегленето, движението и пречистването на храните става механически, чрез което се спестява твърде много труд.

3. Мед. Хирургически инструмент за вадене на зъби.

— От лат. elevator през нем. Elevator.