ЕЛЕГАНТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕГА̀НТНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на елегантен; изисканост, изящество. Той беше облечен спретнато и чисто, с небрежната елегантност на човек, живял някога в разкош. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Той [аптекарят] имаше пълно, избръснато, гладко като порцелан лице и беше облечен със старомодната елегантност на петдесетгодишен ерген. Д. Димов, Т, 288-289. Аз искам просто две обикновени и скромни домашни рокли! И никаква очебиеща елегантност! Това трябва непременно да го запомните. П. Вежинов, СО, 81. Намери се и възторжен, и пламенен бард — .., който с всичкия блясък и елегантност на французката реч възхвали тоя .. великолепен елан на румънската армия. Й. Йовков, Разк. III, 144. Дикран .. идеалът на Родосто за мъжка елегантност и лоши нрави се отправи .. по обичайния път към кафенето. С. Севан, РР I, 60. Парижка елегантност. Модна елегантност.