ЕЛЀЙ

ЕЛЀЙ, ‑ѐят, ‑ѐя, мн. няма, м. Църк. и поет. Осветено дървено масло, използвано и за църковни нужди. Моят старец ми нареди да премета килията и да налея в кандилото нов елей. Ем. Станев, А, 87. "В тази гробница почива Ирена, царица българска .." И сбираха се миряни и монаси вощеници да палят и да разливат елей — за помен. Н. Райнов, ВДБ, 97-98. // Старин. Поет. Дървено масло, използувано за осветление. Вместо свещ на върха на металическа колонка бе прикрепена лампа, пълна с елей. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 195. В едно углъбление на скалата гореше кандило и тъй като углъблението беше криво и твърде тясно, жълтият светлик на елея осветяваше само дълга ивица от пещерата. Ст. Загорчинов, ДП, 215-216. Настъпва миг, елеят не достига, / и пламъкът загасва и примига. Ем. Попдимитров, СР, 96. Обр. "Има ли на света и друга страна, в която лъжата да е така натрупана върху лъжа, където лицемерието да се разхожда така нахално наред с подлостта, където толкова да се говори за свобода и справедливост, че с елея на тези думи могат да се напълнят всички кандила в Европа!" И. Спасова, ЧК (превод), 14.

— От гр. Vλαιον 'дървено масло'.

Списък на думите по буква