ЕЛЕКТРЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРЀТ м. Физ. Постоянно поляризиран диелектрик, получен при едновременно действие на топлина и електрическо поле, който намира приложение в различни електрически прибори. Между фитополяризираната диелектрическа плочка и така наречените електрети, открити през 1921 г. от японския физик М. Егучи, съществува дълбока връзка. ВН, 1958, бр. 2193, 4. В обикновените електрети — органически полимери, способни да запазят електрическите свойства — молекулите се развиват и подреждат с помощта на външно електрическо поле. ВН, 1964, бр. 3836, 4. Електретите се правят обикновено във форма на пластинки от диелектрични материали (смес от восъци и смоли), които се разтапят и се оставят да се втвърдят при действието на постоянно електрическо поле.

— Англ. electret.