ЕЛЕКТРИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРЍК неизм. прил. 1. За цвят — който е синьозелен; електриков. Фенерджиев,.., бръкна в първата редица и наслуки извади един чудесен дамски шлифер в цвят електрик. ВН, 1959, бр. 2468, 2. Рокля електрик. Жилетка електрик.

2. Като същ. електрик м. Синьозелен цвят. Тоя цвят е любим на рогованчени,.. Може би затова русолявият Стоичко Брусненски, откак го върнаха за председател, си шиеше костюми все в синьо — .., морско синьо, сивосиньо, та чак и електрик и с това все повече утвърждаваше своеобразието на Рогован. ВН, 1958, бр. 2282, 4. // Синьозелена боя. Електрик се употребява за багрене на прежди.

— Фр. électrique 'електрически'.