ЕЛЕКТРЍСАН

ЕЛЕКТРЍСАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от електрисам като прил. Остар. 1. Зареден с електричество; наелектризиран. Кога един човек се намира връз един лош проводник, речи го .. едно столче със стъклени крачка, той са елктрисва, като допира до един електрисан кърпел. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 18-19. Когато облаци, напълнени с еднакво електричество, напр. с положително, висят над земята, тии работят по влияние, та теглят от всички земни предмети отрицателното електричество, а положителното им тикат в земята. Оттова електричествата са раздвояват у всички предмети по земята, що са под електрисан облак. Лет., 1869, 82.

2. Прен. Възбуден, въодушевен; наелектризиран. Тук Ботйовата натура пламнала вече цяла-целеничка,.., забравил се и в това електрисано състояние доближил до големеца на дружината, до Хаджи Димитра. З. Стоянов, ХБ, 86. Тогази,.., нямах кеф. Наместо да се осещах електрисан, посърнувах, прозявах се, гладно ми беше. Др. Цанков, ТМ (превод), 65.

Списък на думите по буква