ЕЛЕКТРИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЛЕКТРЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Физ. Който се отнася до електричество (в 1 знач.), до пораждането, проявите, същността и свойствата му; електричен. Електрически товар. Електрическа индукция. Електрическо натоварване. Електрическа енергия. Електрическа сила. Електрическо напрежение.
2. Който се отнася до протичането на електричество, до появата и пренасянето на електричество и свързаните с него явления и свойства; електричен. Бакелитът е твърд, слабо еластичен и не много устойчив на вода. При електрически изпразвания той обгаря и дава на повърхността си токопроводими следи. Ел. ХI кл, 1965, 36-37. В даден момент ток в антената изобщо няма. След това той възниква и става все повече и повече. След като достигне определена величина, токът започва да намалява и се прекратява съвсем.. Такива изменения на тока се наричат електрически колебания. И. Пандев, ТИ (превод), 40-41. Електрическата издържливост на изолационните материали може да бъде определена не само с променлив ток с промишлена (50 херца) или с висока (105-106 херца) честота. Кл. Карчев и др., ЕЛ, 45.
3. Който е свързан с добиването, пренасянето и използването на електричеството; елек‑
тричен. Отдалеко, нестигнал още до трамвайната спирка, чувам съскането на електрическата жица. Д. Калфов, Избр. разк., 335. Пеню и огнярят му Иван обикалят машината, смазват я и проверяват всички части. Но когато да сложат лампите отпред, излезе, че електрическата инсталация не е в ред. И. Бурин, НП, 48. // За уред, двигател, устройство и под. — който преобразува друг вид енергия — механична, водна, слънчева и др. — в електричество или обратно — превръща електричеството в друг вид енергия; електричен. Той [Борис] избърса с кърпа студената пот от челото си и седна отпаднало на една прашна дървена пейка до таблото с електрически уреди. Д. Димов, Т, 527.Най-известен е електрическият трансформатор, който повишава или понижава напрежението на тока. М. Ганева, ГМ (превод), 75.Електрическите двигатели са електрически машини, които превръщат електрическата енергия в механична. Ел. ХI кл, 93. Електрически генератор. Електрическа машина.
4. За уред, инструмент, двигател, машина — който действа, работи с помощта на електричество; електричен. Но, чакай, да пием по едно кафе, сладко, синджирлия. — И тежкият търговец натисна бялото копче на електрическия звънец на бюрото. Д. Спространов, С, 77. Жените минаха няколко пъти по главната улица, зазяпани във витрините, в севтлините, в редките електрически фенери. Г. Караславов, Тат., 179. Бяха пристигнали на Шестото авеню, където няколко метра над главите им върху издигнато като скеле железопътно трасе профучаваха надземните електрически влакове. Ал. Бабек, МЕ, 105. Започна истинската приказка за Аладин и вълшебната лампа. Вълшебна лампа наистина нямаше, имаше електрическа батерийка, която хвърляше сноп светлина. Н. Стефанова, ОС, 194. Председателят бай Димо докара и бригада от града, та изкопаха дълга вада, зазидаха циментови тръби и дигнаха на шосето край реката електрическа лампа. Кр. Григоров, Н, 112. Старият воденичар седеше на брега.. Очите му бяха натъжени, защото мливарите вече не се отбиваха при него, а слизаха долу на електрическата мелница — там да си мелят житото. А. Каралийчев, ТР, 83. Улицата покрай дългата висока стена на фабриката тъмнееше, но над входа зад столовата имаше силна електрическа лампа, която осветяваше близкото пространство. Б. Болгар, Б, 9. Електрическа печка. Електрически котлон.
5. Който се получава, който е в резултат на действието на електричество; електричен. Електрическа светлина. Електрическо осветление.
6. Мед. За удар, травма — който е предизвикан от електричество и се изразява — от болестни усещания, шок, до овъгляване и смърт; електротравма. Външните поражения се наричат електрически рани, а пораженията на вътрешните органи на човека — електрически удар. Вл. Брънеков и др., СД, 7. Електрическите травми могат да бъдат: изгаряния, повреди на очите, електрически белези, рани и метализация на кожата. Ел. ХI кл, 1965, 7.
7. Зоол. За някои животни, най-често риби — който произвежда електричество с определена част от тялото си, най-често специални образувания, генериращи и акумулиращи електрически заряди. Разказите на Александър фон Хумболдт, че южноамериканската електрическа змиорка може да зашемети коне с електрическите си удари, се основават на заблуждение. Г. Дечев, Б, 33. Само в две групи животни — акуловите и костните риби — биоелектричните потенциали достигат един волт.. Съответно на това електрическите риби, притежават специални органи за произвеждане на електричество. Г. Дечев, Б, 33-34. Електрическо торпедо. Достига 1,5 м дължина и 25 кг тегло. Живее в тропическите морета. Зоол. VII кл, 71. Типични електрически риби в Черно море няма. Много слаб ток дава морската лисица (Raja), но констатирането може да стане със специални апарати. ПН, 1935, кн. 8-9, 143. // Зоол. За чифтни образувания, най-често от мускулни тъкани при някои риби — който генерира и акумулира електрически заряди, най-често чрез нервни импулси при контракциите на мускулните влакна. Характерни за него [електрическото торпедо] са тъй наречените електрически органи.. С електрическия ток, който произвеждат тези органи, торпедото умъртвява плячката си и се брани от неприятели. Зоол. VII кл, 71.
◊ Електрическа батерия. Физ. Два или няколко последователно свързани помежду си електрически елемента за получаване на електричество, за повишаване на неговите параметри или за захранване на потребители с постоянен ток. Електрическа верига. Физ. Последователно свързване на източник на електричество (генератор, акумулатор, галваничен елемент и др.) с потребител на електроенергия (електродвигател, машина, електроуреди и под.) чрез проводници, съединени помежду си така, че да образуват непрекъснат затворен кръг; електрична верига. Потокът частици, изпускани от Слънцето, представлява електрически ток. А токът винаги поражда в обкръжаващото пространство магнитно поле. В това не е трудно да се убедим, ако магнитната стрелка се приближи към жицата на електрическата верига. И. Пандев, ТЙ (превод), 32. Прекъсвам електрическа верига. △ Включвам електрическа верига. Електрическа децибелна скала. Физ. Скала от нивата на звуковите честоти на електриче‑
ското напрежение. Електрическа дъга. Физ. Особен вид електрическо изпразване между два електрода през йонизиран газ, придружено с излъчване на силна топлина и светлина; волтова дъга, електрична дъга. Съединените части [при заваряване] се нагряват чрез електрическа дъга. Маш. IХ кл, 209. Днес има пещи, които работят с електричество. В долната част на пещта се получава електрическа дъга, която разлага окиса. Хим. V кл, 96. Електрическа енергия. Физ. Електричество. Електрическа индукция. Физ. Основна характеристика на електрическото поле в един диелектрик, свързана с интензитета на полето и неговата проницаемост. Електрическа инсталация. Техн. Цялостна система от електрически проводници, съоръжения, уреди и под. като част от електрическата мрежа, която разпределя електрическата енергия в сграда, помещение и под.; електрична инсталация. Дадоха ни жилище в комплекс. .. Показаха чертежите — сини, зелени, червени, жълти линии за звънчева, тръбна, телевизионна и електрическа инсталации. Д. Дублев, ПП, 50. Електрическа искра. Физ. Искра, силна светлина и топлина, предизвикана от изпразване на електрически товари с противоположен заряд; електрична искра. При определено разстояние между детайла и инструмента при протичане на ток във веригата се получава импулсен електрически заряд и възниква електрическа искра. Осн. соц. пр IХ кл, 45. През време на бури грамадните електрически искри, светкавиците разкъсват азотните молекули на отделни атоми, които се свързват с кислорода от въздуха. К, 1963, кн. 3, 10. Електрическа машина. Физ. Устройство, което действа на основата на електромагнитната индукция и електромагнитното поле и преобразува електричеството в друг вид енергия — механична или химическа, или обратното. Електрическа мощност. Физ. Основна характеристика с величина, равна на работата извършена във веригата за прав или променлив ток за единица време. Електрическа мрежа. Техн. Част от електроенергийната система, представляваща съвкупност от съоръжения (електропроводи, трансформатори, кондензатори и др. за прав или променлив ток), свързващи източниците на електрическа енергия с потребителите; електрична мрежа. Кварталът беше бедняшки и типично селски,.., из улиците му нямаше още никаква електрическа мрежа и нощем границата между него и полето се губеше. Д. Ангелов, ЖС, 90. И така, Ян Бибиян постъпи на работа при Франц .. Той ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо,.., ту електрическа мрежа поставяше по къщите. Елин Пелин, ЯБЛ, 14-15. Електрическа намотка. Физ. Най-често спирално навит изолиран електрически проводник, разположен около обща ос на отделните навивки, по които протича ток в посока еднаква на оста; бобина. Цех за електрически намотки. Електрическа ос; електрически вал. Техн. Устройство, система за синхронно увеличаване на честотата на въртене на механически независими електродвигатели, което намира приложение за задвижване на различни механизми, съоръжения, машини. Електрическа подстанция. Техн. Специална уредба в електроенергийната система, предназначена за трансформиране, разпределяне или преобразуване на параметрите на електрическата енергия. Електрическа разпределителна уредба. Техн. Съвкупност, система от електрически и електроизмерителни уреди, проводници, спомагателни устройства за приемане и разпределяне на електроенергията в електроцентрали, промишлени и транспортни предприятия и под. Електрическа схема. Физ. Графично изобразяване на електрическа мрежа, верига, уредба и под. електрически системи с помощта на условни знаци за всички елементи и връзки в системата. Електрическа централа (станция, юзина). Техн. Електродобивно предприятие, включващо система от съоръжения и машини, в което от различни източници на енергия се получава електрически ток; електроцентрала. Костадин бе научил в лозята, че брат му предложил на общината електрически ток за осветление на града, интересувал се от завещанието на покойния доктор Янакиев, който бе оставил голяма сума за електрическа централа. Ем. Станев, ИК III и IV, 391. Електрическа якост. Физ. Основен параметър на електроизолационните материали, който представлява най-малката стойност на напрегнатостта на еднородно електрическо поле, при която настъпва пробив на намиращия се в него диелектрик. Електрически елемент. Физ. Източник на електрически ток, при който електрическата енергия се получава между два електрода за сметка на химическата енергия; електричен елемент. Електрически заряд. Физ. Физическа величина, характеризираща наличието на количество електричество в наелектризираните тела, източник на електромагнитно поле. В нормалните електроцити молекулите на хемоглобина имат отрицателен електрически заряд. Хр. Одисеев, ТН, 142. Ядрото на атома също има електрически заряд, който е равен на общото количество електричество на всички електрони, обикалящи нормално около ядрото. Г. Деянов и др., ЕДУ, 4. Електрически измервания. Физ. Измерване на електрическите величини: сила на тока, електродвижещо напрежение, мощност, електрическо съпротивление, електрически капацитет, индуктивност и др., както и на неелектрически величини след преобразуването им в електрически. Електрически импулс. Физ. Краткотрайно
изменение на напрежението или на големината на електрически ток. Електрически кабел. Техн. Едножичен или многожичен проводник от електропроводим метал, най-често мед, чиито токопроводящи жили са изолирани една от друга и общо са изолирани в херметична обвивка. Предприятие за електрически кабели и контакти. Електрически контакт. Техн. 1. Част от електрическа верига, чрез която се осъществява свързване на източника на електрически ток с електроуред и чрез която се включва и изключва веригата. 2. Механизъм, монтиран в кутия (бакелитова или пластмасова) на определено място в електрическата верига, за да се включва или изключва в него електроуред. Електрически материали. Електроуреди, прибори, домакински електрически уреди и апарати, както и необходимите за тяхното включване в мрежата части, проводници и под., обикн. като стока в търговската мрежа; електроматериали, електроуреди. Масата към щанда за електрически материали (..) трябва да се изработи със стъклена витринка, в която да се излагат дребните електрически материали. С. Цонев и др., ВА, 40. Магазин за електрически материали. Електрически нагревател. Техн. Специален уред или част от електрически апарат, който представлява спираловидна метална жица с високо съпротивление, която под действието на преминаващия през нея електрически ток отделя голямо количество топлина; електричен нагревател, реотан. Печене на скара. Осъществява се под действието на лъчиста топлина, отделяна от разгорещени въглища или електрически нагревател (реотан). Л. Петров и др., БНК, 59. Електрически потенциал. Физ. Величина, която характеризира енергетично дадено електрическо поле; електричен потенциал. Какво става, когато към двата края на един проводник приложим електрически потенциал? Тогава хаотичното движение на свободните електрони се превръща в ясно определен поток през атомите на материала. К, 1963, кн. 5, 12. Електрически проводник. Физ. 1. Вещество, притежаващо висока електропроводимост; електричен проводник. 2. Една или няколко метални, обикн. медни жици, с изолация или без изолация. Електрически стол. Специално приспособление (стол, кресло), употребявано само в САЩ за привеждане в изпълнение на смъртно наказание с помощта на електрически ток с високо напрежение. Защо хората така глупаво се стремят да направят по-удобна всяка лоша вест, всяко нещастие, всяка смърт, дори — електрическия стол или луксозното подземно скривалище. П. Вежинов, НБК, 377. Етел и Юлиус Розенберг загиват на електрическия стол. Електрически товар. Физ. Величина, характеризираща състоянието на наелектризираните тела, количеството електричество. По този начин Ръдерфорд за първи път постигна разбиването на атомното ядро по изкуствен път. Успехът на Ръдерфорд обаче се ограничи само върху леките елементи, чиито ядра са с малък електрически товар. Вл. Андреев, АЕ, 11. Установен беше интересният факт, че електрическият товар на ядрото е различен за различните елементи. ВН, 1958, бр. 2121, 4. Електрически ток. Физ. Насочено движение на електрически заряди (електрони и йони), при което се създава магнитно поле, отделя се топлина, предизвиква се електролиза и др. Електрическият ток в металите представлява насочено движение на електрони. Физ. VIII кл, 1965, 45. Електрически трептения. Физ. Периодично променящи се електрически токове и напрежения или други електромагнитни величини, които се използват в радиотехниката, медицината и др. Високоговорителят ще превърне електрическите трептения в звукови и ние ще чуем същия звук, който е записан. К, 1963, кн. 3, 35. Електрически филтър. Физ. Специално електрическо устройство, при което от подаваните на входа му електрически трептения, на изхода се пропускат само трептения, разположени в определена честотна лента, с приложение в електротехниката, звукотехниката, съобщенията и др. Електрически шнур. Техн. Специален гъвкав електрически проводник, обвит в текстилни влакна за изолация, който се използва за свързване на електроуред в електрическата мрежа. Електрически щепсел. Техн. Специално бакелитово, пластмасово и под. устройство в края на електрически шнур, с което електроуред се включва в контакта на електрическата мрежа. Електрическо напрежение. Физ. Основна характеристика на електрическия ток, характеризираща се с величина, равна на потенциалната разлика между две точки на електрическото поле или на електрическата верига, която се измерва с волт — работата, извършвана от електричните сили при преместване на единица електрически товар от една точка до друга. Ако се забият на различна дълбочина в земята два електрода,.., то между тях може да се констатира електрическо напрежение от 1 волт. К, 1963, кн. 7, 36. Особено големи електрически напрежения, а с това и особено силни земни токове, се измерват в ония плоскости на земната повърхност, които лежат над рудни находища. К, 1963, кн. 7, 36. Електрическо поле. Физ. Пространството, в което една наелектризирана материална частица привлича или отблъсква намиращите се около нея други материални частици, в зависимост от това, дали те имат противоположен или еднакъв по знак електрически заряд. По-кратко ние казваме, че около всеки електрически заряд се създава електричеко поле, проявяващо се в силите, които
действуват на всеки друг електрически заряд, внесен в полето. НТМ, 1962, кн. 1, 5. Електрическо съпротивление. Физ. Свойство на проводниците да оказват противодействие на протичането на електрически ток, което намира редица приложения. Електрическо табло. Техн. Устройство в електрическа уредба, на което са разположени уреди и апарати за командване, измерване, защита и наблюдение на електричеството в уредбата. Електромерите се монтират на електрическото табло.
ЕЛЕКТРЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. електрически (в 1 знач.); електрично. Неутронът е частица с маса, равна на тази на протона, но докато протонът е електрически натоварен, неутронът няма електричен товар. Пр, 1953, кн. 6, 38. Основните части на трансформатора са магнитопровод от електрическа листова стомана и две намотки от изолиран проводник.. Стоманеният магнитопровод служи да провежда магнитния поток. Двете намотки са надянати върху магнитопровода. Те не са свързани помежду си електрически. Ел. ХI кл, 1965, 117-118. На международния космически конгрес,.., е било изнесено, че реакторите на реактивните самолети изхвърлят голямо количество електрически заредени частици, които привличат намиращите се в атмосферата съвсем дребни водни капчици. ВН, 1961, бр. 3019, 4.