ЕЛЕКТРОД —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЛЕКТРО̀Д м. Физ. Конструктивен елемент от електрическа (йонна или електронна) система, представляващ проводник от
метал или графит, чрез който електрическият ток се прекарва през течности, газове, във вакуумни прибори и др. Двуелектродната лампа представлява стъклен или метален балон, от който е изтеглен въздухът и са поместени два елктрода — катод и анод. Ел. ХI кл, 1965, 124. Обикновено влизането и излизането на тока в разтвора или стопилката на електролита става посредством потопени в тях метални проводници (пластинки, мрежи, жички), наречени електроди. К. Кулелиев и др., Ф, 180. Ако се хванат двата проводника, силен ток разтърсваше цялото тяло .. Фридрих изпита това случайно, когато хвана с две ръце електродите на батерията. К. Манолов, ВХ, 107.
◊ Отицателен електрод. Физ. Електрод, свързан с отрицателния полюс на източника на ток; катод. Положителен електрод. Физ. Електрод, свързан с положителния полюс на източника на ток; анод. Например, ако се пропуща електрически ток през разтвор от меден хлорид (CuCl2), на отрицателния полюс — катода — се отделя медта, а на положителния електрод — анода — се отделя хлор. Хим. V кл, 1950, 28.
— От гр. _λεκτρον 'янтар' + }δός 'път'.