ЕЛЕКТРОИЗМЕРВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОИЗМЕРВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, ‑лни, прил. Техн. 1. За уред, прибор, апарат и под. — който е предназначен за измерване на електрическите величини (сила, напрежение, съпротивление и др.); електроизмерителен. Сред експонатите има електронен микроскоп с увеличение до 1,000 пъти, прибори за електронен анализ на сплави, метали и други. Различна оптическа, радио и електроизмервателна апаратура. КС, 1963, бр. 266, 3. Заводът овладя производството на различни модели радиоапарати,.., елктроизмервателни прибори,.. и радиочасти. ВН, 1959, бр. 2577, 4. Те [биотоковете] могат да бъдат регистрирани посредством чувствителни електроизмервателни уреди и дават определена представа за дейността на мозъчните ценрове. ВН, 1959, бр. 2501, 4. Електроизмервателна техника. Електроизмервателни устройства.

2. Който се отнася до такъв уред. Електроизмервателен цех. Електроизмервателно производство. Електроизмервателно табло.