ЕЛЕКТРОКАРДИОГРАФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОКАРДИОГРА̀Ф м. Техн. Мед. Електрически апарат за улавяне и записване на краткотрайните биотокове, които възникват при дейността на сърдечния мускул, използван за изследване и диагностика на сърцето. Те [акционните токове] се разпространяват както силовите линии в електромагнитното поле и могат да бъдат отведени от повърхността на тялото в електрокардиографа, където могат да бъдат регистрирани. М. Василев и др., ВБ, 145. С помощта на особено чувствителна апаратура стана възможно да се улавя електродвижещата сила на сърцето на живия човек. Това доведе до изобретяването на електрокардиографа, който днес може да се види във всяка поликлиника. НТМ, 1961, кн. 7, 20.