ЕЛЕКТРОЛЕЧЀНИЕ

ЕЛЕКТРОЛЕЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Мед. Основен лечебен метод на физиотерапията, при който се прилага електрически ток от различна форма и с различен начин на действие: галванизация, диатермия, електрофореза и др.; електротерапия. В балнеосанаториума има модерна апаратура за физиотерапия, за светлолечение и за електролечение. ВН, 1961, бр. 2985, 1. Откриха се поликлиники с кабинети по всички специалности, снабдени с рентгенови апарати, апарати за електролечение.

Списък на думите по буква