ЕЛЕКТРОМАГНИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОМАГНЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Физ. 1. Който е свързан с електромагнетизъм, който възниква при електромагнетизъм. Знаем, че светлината, както и всяко електромагнитно лъчение, оказва налягане върху обектите, на които попада. Л. Митрани и др., ЗМ, 68. Земята е била обхваната от електромагнитна буря и това е смутило хода на електричните предавания. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 94. След интерференционните опити на Юнг и Френел победата на вълните изглеждала окончателна. През ХIХ в. с очевидност се изяснила не механичната, а електромагнитната природа на тези вълни. Ив. Въжарова, ИН (превод), 83. — Вие, разбира се, знаете — говореше той, — че от целия спектър на електромагнитните трептения човешкото око възприема само тясната област на светлинните лъчи. К, 1963, кн. 3, 3. Електромагнитен импулс. Електромагнитно проучване.

2. За апарат, машина — който включва електромагнит като главна част в устройството си. Руският учен Павел Лвович Шиллинг в 1832 г. изобретил първия в света електромагнитен телеграф. Т. Кръстев и др., СТ, 3. Може би космични скорости ще могат да се получат с помощта на елктромагнитно оръдие, в което снарядът ще се засилва от променливото магнитно поле на гигантска бобина? Р. Радулов, РКВ, 5. Много ще помогне и електротехниката. С електромагнитни обувки ще може да се ходи по железен под или по парчета желязо, вградени в пода или тротоара. К, 1963, кн. 2, 12. В ранните трудове на Циолковски може да се срещне и още един многообещаващ вариант — идеята за снабдяване на ракетите с електромагнитни ускорители на атомните частици. И. Спасова, ЧК (превод), 90. Електромагнитен микрофон. Електромагнитен високоговорител. Електромагнитен апарат за спиране на машините. Електромагнитно реле. Система за електромагнитни кранове. // За производство, процес — който се осъществява с помощта на елктромагнит. Много често железните руди се подлагат на електромагнитно обогатяване. При този метод се използува различната магнитна проницаемост на съставните части на рудата. Хим. IХ кл, 1965, 133. За извличането на .. желязо от пепелта се предлага електромагнитно отделяне. К, 1963, кн. 7, 35. Електромагнитен сигнал.

◊ Електромагнитен измервателен уред. Техн. Уред за измерване на величините на основни характеристики на електрическия ток, сила, напрежение, съпротивление и др., който използва принципите и закономерностите на електромагнитното поле. Електромагнитен сепаратор. Спец. Уред за отделяне на магнитни от немагнитни материали, който представлява електромагнит като част на специален апарат, машина. Електромагнитен смог. Нов. Спец. Електромагнитно излъчване, обикн. от електронни устройства и битови уреди, което има по-високи стойности от допустимите и безвредните и оказва неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм. Електромагнитният смог може да се ограничи чрез защита от излъчванията на компютрите.. Редуцирайте до 2 минути разговорите по клетъчните телефони. Нов., 2000, бр. 265, 15. Заболяването се изостряло и от електромагнитния смог, който превишавал критичната точка в много страни. 24 часа, 2000, бр. 25, 21.Електромагнитен спектър. Физ. Графично изображение на различните електромагнитни вълни, подредени в завнисимост от дължината на вълната. По такъв начин постепенно се изясни, че съществува цяла поредица от квантови лъчения с различни дължини на вълните и с твърде разнообразни физични свойтва, но с еднакво естество — електромагнитно. Затова всички тези лъчения бяха обединени в така наречения електромагнитен спектър. В. Врански, МВЛ, 22. Електромагнитна вълна. Физ. Променливо електромагнитно поле, което

се разпространява в пространството с определена скорост, а във вакуум — със скоростта на светлината. Установено е от науката, че светлината представлява поток от електромагнитни вълни. Ал. Раев, СС (превод), 11. Херц е проучил основно свойствата на електромагнитните вълни и установява, че те могат да се отразяват, пречупват, интерферират, поляризират и т. н. по законите на светлината. Физ. ХI кл, 48. Електромагнитна енергия. Физ. Сбор от енергиите на електрическото и магнитното поле, съставящи електромагнитното поле. Там [в междузвездното пространство] атомите губят електроните си вследствие ударите, които те получават от фотоните (частици електромагнитна енергия: светлина, ултравиолетови, рентгенови и гама лъчи) и от космическите лъчи. К, 1963, кн. 8, 30. Електромагнитна индукция. Физ. Явление, при което се получава електрически ток в затворена проводникова верига, която се движи в магнитното поле. През 1861 г. Фарадей открил електромагнитната индукция, а през 1870 г. З. Грам, основавайки се на опитите на Фарадей, създал динамомашината. Ист. VIII кл, 133. А по законите на електромагнитната индукция, ако някой проводник (независимо от това, дали той е твърд, течен или газообразен) пресече магнитното поле, в него възниква електрически ток. ВН, 1961, бр. 3102, 4. Електромагнитна сила. Физ. Основна характеристика на електромагнитното поле — сила, която се заражда под действието на електрически ток. Електромагнитно поле. Физ. Физическо поле, форма на материята, която се характеризира с неразделно свързани, променливи във времето електрическо поле и магнитно поле. Според Максвел, всички изменения на електромагнитното поле се разпространяват не мигновено, а за определен промеждутък от време, с определена скорост. Вл. Харалампиев, ПСС, 36. На науката са известни засега два вида материя — вещество и поле (електромагнитно, гравитационно..).