ЕЛЕКТРОМЕТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОМЀТЪР, ‑търът, ‑търа, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Физ. Лабораторен електростатичен уред, който служи за измерване степента на наелектризиране на телата, напрежението на тока и на много слаби токове. Електрометърът (..) е особен вид електроскоп, с който се измерва степента на наелектризирането на телата. Физ. Х кл, 1965, 106. На едно от гърнетата се намира градусен електрометър, който показва до каква степен е напълнена батерията. И. Гюзелев, РФ, 371.