ЕЛЕКТРОМОТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОМОТО̀Р м. Техн. Мотор, двигател, който превръща електрическа енергия в механична и обикн. се използва като съставна част на различни механизми и машини в промишлеността, транспорта, селското стопанство и др.; електродвигател. Машинистът натискаше ръчката на електромотора и кофата увисваше над главата му, издигаше се бързо и стигаше до покрива. Ив. Мартинов, М, 15. Петко включва единия електромотор, барабанът се завъртява и теленото въже тежко и бързо се спуща. Л. Галина, Л, 58. Придвижването на лентата с постоянна скорост почти във всички магнитофони се извършва с помощта на електромотор. К, 1963, кн. 3, 35-36. За изкачване вода на по-голяма височина често се употребяват помпи, които работят с електромотори. Физ. VI кл, 51. Електромоторите леко и удобно привеждат в движение най-различни механизми, като заменят топлинните двигатели и техните сложни трансмисии. Физ. Х кл, 1965, 103.