ЕЛЕКТРООТРИЦА̀ТЕЛЕН

ЕЛЕКТРООТРИЦА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Физ. 1. Който носи отрицателен електрически товар. Известно е, че във всяка жива тъкан (..) при възбуда се явява разлика в електрическия ѝ заряд (пълнеж): възбудената част е електроотрицателна, а невъзбудената — електроположителна. ВН, 1962, бр. 3273, 4.

2. За хим. елемент — който при химична реакция получава електрони и става носител на отрицателно електричество. Съединяването на елементите винаги е съпроводено с такова прескачане на електрони — атомите на единия елемент дават, а тези на другия получават електрони. Елементът, който дава електрони, се нарича електроположителен, а другият — електроотрицателен. Хим. VII кл, 1950, 33. Хлороцетната киселина е по-силна от оцетната киселина. Причината за това е електроотрицателният хлорен атом, който привлича общата електронна двойка към себе си. Хим. Х кл, 1965, 67. // За валентност на химически елемент — който е свързан с получаване на електрони. Според това дали атомът отдава, или приема електрони валентността бива електроположителна и електроотрицателна. Хим. ХI кл, 1965, 22.

Списък на думите по буква