ЕЛЕКТРОПРОВОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОПРОВО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Спец. Който се отнася до пренасяне на електрическа енергия на разстояние с електропровод. Нейде към средата на поляната се белееше наскоро построеният електропроводен кантон. Ст. Марков, ДБ, 319. Електропроводна мрежа.

2. Физ. Който има свойството да пропуска електрически ток; електропроводим. Графитът е добро топлопроводно и електропроводно вещество. В. Пеев, МК, 104. Още Бекерел бе забелязал, че уранът и неговите соли отделят особени лъчи, които имат свойство да влияят дори и на обвита с черна книга фотографска пластинка и да правят въздуха електропроводен. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 117. Медта, цинкът и алуминият, освободени от примеси, стават много по-електропроводни и устойчиви на високи температури и корозия. ВН, 1961, бр. 3090, 4.