ЕЛЕКТРОПРОВОДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОПРОВОДЍМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Физ. Който има свойството да пропуска електрически ток; електропроводен. Съществува и друга група тела, наречени полупроводници. Те са в много малка степен електропроводими. Физ. Х кл, 1958, 51. Ролята на електролита [при електролизата] се свежда до създаване на електропроводима среда. Хим. ХI кл, 1965, 79. Екранът е изготвен от специален електропроводим слой. ВН, 1961, бр. 3096, 4.