ЕЛЕКТРОТЕРМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОТЀРМИЯ, мн. няма, ж. 1. Физ. Дял от електротехниката, който изучава използването на топлината, отделяна при протичане на електрически ток през проводник, в индустрията, бита, медицината и под. Прототип на електропещите бяха отражателните пещи, обаче при развитието на електротермията пещите за електротопене на сулфидни руди и концентрати придобиха свои специфични особености. К. Дойчев, МП, 944.

2. Спец. Дял от електрохимията, който изучава процесите, възникващи при висока температура, получена от електричество.

Високочестотна електротермия. Професор по електротермия.

3. Мед. Лекуване чрез нагряване с електрически ток.

— От гр. _λεκτρον 'янтар' + 2έρμη 'топлина'.