ЕЛЕКТРОТЕХНИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОТЀХНИКА ж. 1. Науката, която изучава получаването, пренасянето, разпределението и приложението на електрическата енергия, преобразуването ѝ в други видове енергия, законите, на които се подчиняват електрическите явления.. Механик по професия, той [Стефан] се извисяваше над всички със своите големи познания в математиката и електротехниката, поправяше радиоапарати и телевизори, навиваше бобини. А. Михайлов, ДП, 35. Осъществяването на телевизионните предавания стана възможно благодарение на напрегнатата работа на много учени, специалисти в областта на физиката, електротехниката,.. и пр. К, 1963, кн. 1, 18. // Тази наука като учебен предмет. Кабинет по електротехника. Преподавател по електротехника. Час по електротехника.

2. Разг. Учебник по този предмет. Тук имаше и електротехника за любители, и книги за дизелови мотори, седмокласна физика и още много интересни книги. М. Грубешлиева, ПИУ, 38.

3. Само ед. Техн. Област от техниката, изучаваща устройството и производството на електрически уреди, апарати и машини за използване на електрическата енергия.. Широкото практическо приложение на електрическата енергия стана причина за създаване на нови отрасли в техниката: електротехника, радиотехника,.. и автоматика. Физ. VIII кл, 1965, 9.

4. Само ед. Производството, инсталирането, ремонта и поддръжката на електрически уреди, машини и съоръжения, предназначени за промишлеността и бита. Цветната металургия дава метали за електротехниката,.., приборостроенето, атомната и космичната техника. Геогр. Х кл, 31. В електротехниката намират приложение различни материали, които според предназначението си могат да се разделят на три основни групи: електропроводникови, електроизолационни и феромагнитни. Ел. ХI кл, 1965, 32.

5. Електрически уреди, апарати, машини и под., обикн. за бита. Бяла и черна електротехника. Магазин за електротехника.