ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОТЕХНЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до електротехника. Като участник в електротехническия кръжок Митко научи всичко, което може да научи един четвъртокласник за електричеството. В. Цонев, ПТ, 8. Електротехническа промишленост. Електротехническо училище. Завод за електротехническа керамика. Електротехнически уред.

◊ Електротехническа стомана. Техн. Стомана със специални електромагнитни свойства, поради което се използва в производството на магнитопроводи на трансформатори или за котви на електрически машини и др., подложени на често намагнитване и размагнитване. Ако намерите пластинки от електротехническа стомана (отпадъци при ремонт на трансформатори в съответна работилница), вредните загуби ще бъдат най-малки и мощността най-голяма. К, 1963, кн. 1, 47. Към магнитомеките материали спадат технически чистото желязо, електротехническата стомана и специалните железно-никелови сплави. К. Карчев и др., ЕЛ, 9.