ЕЛЕКТРОХИМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕКТРОХЍМИЯ ж. Спец. 1. Само ед. Дял от физикохимията, който изучава химическите процеси, предизвикани от действието на електрически ток върху веществата и електрическите явления, които възникват вследствие на химически реакции. През 1887 г. шведският физик и химик Сванте Арениус създал съвременната теория за електролитната дисоциация, като с това отбелязал разцвета на електрохимията. ВН 1959, бр. 2542, 4. // Тази наука като учебен предмет. Факултет по електрохимия.

2. Учебник по този предмет. Между другите книги ще намерите и следните:.. Манхен — Електрохимия. ВН 1961, бр. 2978, 3.

3. Само ед. Химическите процеси, предизвикани от действието на електрическия ток, които са обект на изследване от тази наука.