ЕЛЕНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЛЀНОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е от елен1, който принадлежи на елен1; еленски. Стаята беше кръгла, стените — покрити с кожа и еленови рога, навред бяха разпилени оръжия и примки за лов. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. Вълко и Янко очакваха с нетърпение първия еленов рев. Оставаха още няколко дни до започване борбите между елените. Ем. Станев, ПЕГ, 120. Те [Янко и Вълко] минаха отвъд гребена на планината и проследиха всяка еленова диря, за да открият стадата. Ем. Станев, ПЕГ, 77. Еленово месо. Еленова кожа. // За храна, ястие — който е от месото на елен. Взе празната дървена паница и отиде да донесе от пушените еленови рибици. М. Смилова, ДСВ, 36.
2. Който е направен от кожата или рогата на елен1. Облечен беше боляринът просто, в ловна дреха от щавена кожа до коленете, с червени еленови ремъци по ръбовете. А. Дончев, СВС, 122.
3. Който е като на елен1, който е характерен, свойствен за елен. От време на време дългите ресни на еленовите ѝ [на Ангелина] очи трепваха като на плач. А. Страшимиров, ЕД, 53. Балана и Чивгата ги почитаха за най-добри и най-хубави волове — нали бяха едри, бели като сняг, с големи еленови рога. Й. Йовков, АМГ, 98. Черни очи / еленови, / вити вежди / гайтанови, / вила ви е / завистница. Ц. Церковски, Съч. I, 177.
◊ Еленов език. Растението волски език. Еленов лишей. Храстовидно разклонен лишей със сивкавозелен цвят, който е широко разпространен в северните части на тундрите и служи за храна на северния елен. Cladonia rangiferuna. Еленовият лишей е разпространен също по високите планини у нас. Той расте и в тундровата област. Бтн VI кл, 89. Еленов мъх. Название на лишеите, които са основна храна на северните елени през зимата; ягел. — Еленовият мъх, или както го наричат ягел, е особен вид лишей, който расте в сухата тундра, по каменистите и песъчливи почви. С. Ставрев, ТСП, 18.