ЕЛЀНСКИ

ЕЛЀНСКИ1, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Еленов (в 1 знач.). — Жалко! — каза един млад ловец. — Аз пък се радвах, че ще занеса в къщи еленско месо. И. Петров, ЛСГ, 76. И той повели да изнесат стол за бабата, шепа стафиди и портокал за детето и да дадат еленски бут на кучето Шаро, за да отвикне да яде турско месо. А. Дончев, ВР, 95. В чувалчето намерили огърлица от еленски копита. ПЗ, 1981, кн. 10, 15.

ЕЛЀНСКИ

ЕЛЀНСКИ2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до град Елена или до еленчанин. Като на всеки жеравненски събор и сега хората бяха дошли чак от Котел, от еленските села и от Ичера. П. Константинов, ПИГ, 191. По еленските и бебревски колиби нощ са не минува да са не оберат няколко къщи. НБ, 1876, бр. 51-52, 202. Наметнал са като еленски чорбаджия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 290. — И още как! — възкликва ободрен Методи и отново докосва чашата с еленска сливовица. К. Странджев, ЖБ, 22. Двамата пловдивски черковници дълго тропат на екзархийската порта, докато файтонджията бай Михал, възрастен мъж някъде от еленските села, се събужда. К. Странджев, ЖБ, 12. За Дачо се знае, че се любил с някаква мома от еленските колиби. Н. Ферманджиев, РХ, 14.

Списък на думите по буква