ЕЛЕНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЀНЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от елен; малък елен. Пак екна изстрел. Лисицата изкрещя и изчезна под приведените клони на един ясен. Само еленчето остана до мъртвия лисугер. Ем. Станев, ПЕГ, 99. Той нямаше друго облекло, освен кожата от онуй еленче. ИГ (превод), 79. ^● Нар.-поет. суро еленче. Шетна се суро еленче / низ таа гора зелена, / със тиа вити рогове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 389.

2. Малкото от мъжки пол на сърна и кошута. От няколко дни насам тя [въглищарката] дебнеше кошутата Дунка, която криеше своето еленче наблизо. Ем. Станев, ПЕГ, 94.