ЕЛЕТРОЛИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЕТРОЛЍТ м. Хим. 1. Химическо вещество, което в разтвор или в разтопено състояние се разлага на йони и става електропроводник. Електрохимичната корозия протича в разтвори на електролити, т. е. в разтвори, които провеждат електричния ток. Св. Райчева, К, 26. При протичане на ток стрелката се отклонява от своето първоначално положение. Същото действие върху магнитна стрелка оказва ток, който протича през електролит или газ. Физ. Х кл, 1965, 184. Електропроводността на почвата се обуславя от влажността, съдържанието на електролити и други свойства. П. Боянов, П, 273. Киселините, основите и солите във воден разтвор или в стопено състояние провеждат електричен ток, като се разлагат, затова се наричат електролити. Хим. VII кл, 1950, 48.

2. Спец. Разтвор, с който се пълнят батерии, акумулатори и под. и от химическото взаимодействие между него и електродите се поражда електричество. От сътресение или удар акумулаторните кутии се спукват, електролитът изтича и целият акумулатор обикновено се бракува или елементите му се оставят в друга кутия. ВН, 1960, бр. 2745, 1.

— От гр. bλεκτρον 'янтар' и λυτός 'разложим, разтворим'.