ЕЛЀЧЕНЦЕ

ЕЛЀЧЕНЦЕ, мн. ‑нца, ср. Умал. от елече. Но аз забравих да ви кажа, че голямата лебеница е била облечена в ленени гащи и в бяло копринено, с червени пърчици, елеченце и че малката лебеница е била покрита с бял фес. Л. Каравелов, Съч. VII, 5. — Ето, донесъл съм тука някои неща за Росица. .. За някоя рокличка и там — за елеченца, за гащички. О. Василев, Л, 8.

Списък на думите по буква