ЕЛИКСЍР

ЕЛИКСЍР м. 1. Само ед. Чудотворно, вълшебно питие, търсено от алхимиците, което според тях можело да продължи човешкия живот. Еликсир на живота.

2. Прен. Разг. Необикновено хубаво питие. — В живота си не сте пили такъв еликсир!... Получих го тая сутрин от големия син в Буенос Айрес. Д. Димов, ЖСМ, 6. Забол нос в дъската [на кабината] Чамур Хамид гълташе и се опиваше от някакъв неопитван досега елексир. Д. Калфов, Избр. разк., 168. Гъстото, тъмночервено вино бълбукаше в бинлика при наливането,.. и като чуден еликсир се плъзгаше по жилите на гостите. Д. Спространов, С, 276.

3. Спец. Вид спиртна тинктура или разтвор, употребявани в медицината и козметиката. Лунатин се продаваше по всички аптеки, дрогерии и санитарни магазини, наред с одеколона и с козметичните еликсири за растене на коса. Св. Минков, Избр пр, 77. Зъбен еликсир.

— От араб. през фр. élixir или нем. Elixir.

Списък на думите по буква