ЕЛИНИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀЛИНИН
ЀЛИНИН, мн. ѐлини, м. Елин. За немските гостинничари той и досега си спомня с особена симпатия. Най-вече за трима от тях: един елинин, един юдей и един шваба. П. П. Славейков, ЕП 1907, 9.