ЀЛИНСКИ

ЀЛИНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до древна Елада и до древните елини. Тая класическа планина, или по-добре планини, защото Родопите са един безконечен куп вериги,.. — тъй много споменувани от елинските историци и дивно възпявани от Хорация, са населени главно с българи. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 64. От нея [Витоша] се е възхищавал Александър Македонски, който съсипа елинските държави и Персия, за да очисти пътя на Рим. П. Делирадев, В, 13. Елинската стара литература се разви на времето до една висока степен и стана изпосле основа на римската , а че и на всичката европейска литература. Н. Бончев, Съч. I, 151. Крепостта Месември само елинския цар държал. В. Марковски, ПЗ, 292. Самите чужденци, покрай трудовете си по старата елинска и византийска литература, били се често увличали и в изучаването на съвременния гръцкий народ. М. Балабанов, СбНУ II, 290. По крайбрежието,.., възникнали нови, богати градове, построени по елински образец. Ист. V кл, 1980, 166. Елинска поезия. Елинска цивилизация. Елинска епоха.

2. Остар. Гръцки. Баща ми ме оттегли от учебното заведение на Гърбата и ме прати да уча алфавита в елинското училище в Карлово. Ив. Вазов, Съч. ХII, 154. Елинските патриоти зеха участие наедно с башибозуците и черкезите по време на българското въстание против нашите юнаци. НБ, 1876, бр. 54, 209.

3. Като същ. елински м. а) Старогръцки език. Той [Стефан] можеше да говори, да чете и пише по гръцки, а дори и да чете и разбира сам-там по елински. Д. Немиров, Б, 39. Силата на това образование [класическото] е математиката и два езика: елински и латински. Н. Бончев, Съч. I, 72. Всякой млад българин,.., има потреба да знае един от старите язици, затова в просветена Европа на места учат латински, на други — елински. СбПер. п, 61.

б) Остар. Гръцки език. Дядо поп Данаил не беше се научил да чете по елински в църквата и дълги години четеше само на славянски или на прост народен език. Д. Талев, ЖС, 67-68.

Списък на думите по буква