ЕЛИСЀЙСКИ

ЕЛИСЀЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който се отнася до елисейски поля. И оросяваше поток кристален / край гробите разкошни цветове, / че който сълзи идеше да лей / и да разказва своите горчила / на милия си смъртник — около него / витаеше елисейски аромат. К. Христов (превод), Мис., 1896, кн. 7, 547.

◊ Елисейски поля (полета). Книж. Според античната митология — място за праведните и добродетелните в задгробния свят; елизиум. Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади, нежно кадифяви морави,.., гюлови градини,.., пресни поляни,.. Щастливите елисейски поля, турени при предела на бореевото царство! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 132. Когато красна Електра зачува / гласа на Парката, що я зове / от жизнения блясък на деня / към мъртвите полета елисейски — / Юпитерю последна реч отправи / и викна умолително. К. Христов (превод), Мис., 1896, кн. 7, 551. Адът се делеше на две части: на елисейско поле и на тартор. Елисейското поле беше прекрасна градина,..; в нея обитаваха праведните души. Е. Васкидович, ПП (превод), 63.

Списък на думите по буква