ЕЛИТАРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛИТА̀РНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от елитарен. На елитарността и дидактизма той противопоставя обикновените хора "погълнати в своите си прости грижи и в своето несложно мислене". С, 1972, кн. 9, 183.