ЕЛОНГАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЛОНГА̀ЦИЯ ж. 1. Астрон. Видимото ъглово разстояние на една планета от Слънцето. Дългогодишните наблюдения показват, че вътрешните планети — Меркурий и Венера, достигат отклонение или, както се нарича, елонгация, която не надминава за Меркурий 28°, а за Венера 48°. Астр. ХI кл, 1964, 40.
2. Физ. Линейното отклонение в даден момент на едно трептящо тяло от равновесното му положение.
— От лат. elongatio 'отдалеченост'.