ЕЛФ

ЕЛФ, елфът, елфа, мн. елфи, м. Книж. В германската, келтската и скандинавската митология — приказни същества, леки, ефирни горски или домашни духове с малки размери и човешки черти, които обикн. са добре настроени и помагат на хората. Ти се намираш в света на провиденията и по въздушните елфи неволно погледът ти дири да зърне през дърветата някакво хоро от русалки. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 183. // Приказно грациозно същество, обикн. с крила, което живее в цветята. В средата на цветето седеше малко човече, беличко и прозрачно като стъкло! Върху неговата глава сияеше чудна златна шапчица, а зад раменете му се развяваха блестящи крилца. Самото човече не беше по-голямо от Палечка. То беше елф. Св. Минков, СЦ (превод), 75.

— Нем. Elf.

Списък на думите по буква