ЕЛЧЍЯ

ЕЛЧЍЯ, ‑ѝята, ‑ѝи, м. Остар. и диал. 1. Пратеник от един цар или владетел до друг; посланик. Михалаки: Стояновича са направили посланик: Сийка: Какво ще рече посланик? Михалаки: Посланик .. демек елчия, втори подир везира. Ив. Вазов, Мч, 39. Едина път бяха отишли .. посланици (елчии) на Атина и отидоха на театрото. П. Берон, БРП, 68. Цар излезе накрай Църно море, / и им пущи три млади елчии, / да викает млади калугери, / да викает стара игумена. Нар. пес., СбБрМ, 55.

2. Овен, който е водач на стадо. От всяко стадо стопаните извадиха еркичите, които носеха чановете,.. Трябваше да се избере елчият, който да върви най-напред и да носи тюмбелека. А. Дончев, ВР, 21.

— От тур. elçi.

Списък на думите по буква