ЕЛШАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛША̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Събир. Много елшови дървета, гъсто израснали на едно място. През игривите листа на елшака падаше дъжд от слънчеви лъчи. Елин Пелин, Съч. I, 100. И полето,.., завчас утихна и се услуша в Ненковата песен. Само един славей, отсреща там в елшака,.., не замлъкна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. В яркозелената сянка на елшака край воденичната вада се белееха прясно рендо‑

саните пейки на лятната читалня. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.

2. Само мн. Големи елшови дървета. Искърът и многобройните воденични вади, които шарят и блещят из равнината като огнени змии, посред върболяк и елшаци и живописни алеи от грамадни върби и брястове, придават на тази котловина извънредна свежест и красота. К. Величков, ПССъч. VIII, 247.