ЕМАНЦИПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМАНЦИПЍРАМ, ‑аш, несв. и св. Книж.Създавам възможност за изравняване на някого с друг или други по отношение на граждански и социални права, право на труд, заплащане и др. // Стесн. Давам равноправие на жените, изравнявам ги с мъжете в труд, заплата, почивка, образование, граждански права. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 135. — В Селча на предизборно събрание бяха надошли 80 жени! Това е то, гражданко, еманципирахме ги! Сега и децата си раждат в здравен дом. Н. Стефанова, РП, 135. еманципѝрам се страд.

ЕМАНЦИПИРА̀М СЕ св. и несв., непрех. Освобождавам се от някакви ограничения, зависимост, подчинение и придобивам граждански, социални, професионални и други права, равни на другите. Те желаят киното да се еманципира от театъра и литературата. Да се утвърди, веднъж завинаги, като съвършено независимо изкуство. Б. Шивачев, Съч. I, 46. Когато една година след това турското правителство въведе своето управление в колибаците, които спадаха в границите му, нашите колибаци съвсем се еманципираха от властта на главатаря си в село Бабек и се превърнаха на независима държавица в западните Родопи. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 69. // За жена — изравнявам се с мъжете в професионално, социално, културно и правно отношение. Жената вече си присвоява свободата,.., да се облича така, както само нейният вкус и влечение ѝ посочват. Чрез модата жената се еманципира. Р, 1926, бр. 213, 2.