ЕМБЛЀМА

ЕМБЛЀМА ж. 1. Предмет, изображение или образ на предмет като условно, съкратено или асоциативно назоваване на определено понятие, идея, дейност и под.; знак, символ. На една от тия надгробни плочи са издялани в камъка емблемите на вярата, надеждата и любовта — кръст, котва и сърце. П. Спасов, ГЛЗЗ, 59. На книгата е кацнал бухал — емблема на науката. М. Кремен, РЯ, 105. Добрите ученици награждаваха с "фули" (вули), четвъртити късчета хартия с училищния печат на тях, на който имаше изобразен петел — емблема на пробуждането. Ив. Вазов, Съч. Х, 154. Гълъбът е емблема на мира. // Прен. Книж. Лице (творец, политик и др.), което е типичен представител на определен стил, направление в изкуството или на определен тип политическо поведение и др.; символ. Критиката посреща възторжено всичките му книги. Слабият мъж с мустаци е обявен за емблема на поколението млади писатели, сред което се открояват имената на Станислав Стратиев, Янко Станоев. 24 часа, 2003, бр. 17, 27.

2. Някакво изображение, съкратено или символно означаване на принадлежност към нещо (определена нация, организация, партия, ведомство, някакъв род войска) или на длъжност, функция, дейност на някого; знак. Той беше в светлосив олимпийски

костюм, с ярката емблема на България. Л. Стефанова, ВМД, 86. По зелените кантове и по емблемите, които представляваха дъбови листа и желъди, се познаваше, че палтото е на лесничея. Й. Йовков, ПГ, 232. След половин час камионът — стара молотовка, с емблемата на млекарската фабрика — отнесе цистерната и тримата останаха пак сами. Г. Мишев, ЕП, 30. Емблема на Червения кръст.

3. Малък, обикн. релефен или рисуван отличителен знак, който се носи на дреха, шапка и др. като израз на принадлежност към определена организация, спортен клуб, при провеждането на определени мероприятия и под.; значка. На ревера си носеше емблемата на клуба.Закачи си емблемите на любимия отбор и шапката и тръгна към стадиона.

— Гр. Wμβλημα през рус. эмблема.

Списък на думите по буква