ЀМВАМ

ЀМВАМ, ‑аш, несв.; ѐмна, ‑еш, мин. св. ѐмна̀х, прич. мин. страд. ѐмнат, св., прех. 1. Бързо подхващам, поемам някого или нещо. Двамата като вълци го сдавиха, емнаха го на ръце и го смъкнаха по стълбата. Ал.

Константинов, БГ, 126. Мливарите си помагаха един на друг. Стоваряше някой чувал от колата, друг подпира отстрани, дорде го емнат на площадката. Оттам нататък се грижеха мелничарите. Кр. Григоров, Н, 151. Нещо ми наляха в устата,.. Емнаха ме с носилката, на която бях като в люлка. Ил. Блъсков, Китка 1887, кн. V,14. Светец седна, чашка емна, / чашка емна, сам заюсна, / сам заюсна, чашка спусна. Нар. пес., СбВСт, 40.

2. Изведнъж накарвам, обикн. кон или друго животно, да тръгне или да се движи много бързо. — Ама кон ли беше, чудо ли .. Бях седемнайсетгодишен тогава, като му се метна отгоре, па като го емна накъм Голяма ливада — стрела не ти трябва. Кр. Григоров, ОНУ, 178. Като излязохме от града, събрахме се тръгналите доброволци, всички на коне. Гледам все луди глави. Като емнаха конете, хвърчат ли, хвърчат. Ив. Карановски, Разк. I, 5. Емна децата по нанагорното като ги ободряваше със смешки и закачки.

3. Непрех. Тръгвам изведнъж като се насочвам някъде и се движа много бързо; втурвам се, емвам се. — Какво караше с коня, хляб на шумкарите ли? — попита старшията.. — Нищо не съм карал. Беше на нощна паша в полето. Отвързал се е и емнал нанякъде... Ем. Коралов, ДП, 97. Автобусът профуча край последните бели фасади и емна нагоре по извилото се шосе. К. Кюлявков, СПП, 6. Кучето ме погледна оскърбено и виновно,.., излая едно "ав" и се втурна по вълчите стъпки. През плетищата, през рекичката емна нагоре в планината. Изгуби се. А. Каралийчев, СР, 109. Кога са от сън събуди — / Станьо оденичка тръгнал, / тръгнал още емнал. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 129.

4. Подхващам песен, вик и под., обикн. започнати вече от другиго; подемам. А боляри,.., спрели се да подчуят, изтихо се надсмиваха, на подбив емваха песните за жестоката бран и ухилени си разотиваха. Н. Райнов, КЦ, 26. От нейде се счуй песента на моряка — / и емват я с ромон тайнствен вълни / и носят я бодри насам към стени. П. П. Славейков, ОБ, 12. А щом да тресне вик и буйно закънтей, / .., / събрания народ,.. / .., емне го — и дълго след това / не млъква "Да живей" и с трясък и мълва / през двори из града повтаря се и носи. П. П. Славейков, КП ч. III, 175.

5. Разг. Невъздържано, с укори започвам да нападам някого. Веднага ще ме емнат: "Мръсник такъв! Как можа да го помислиш. Само това ти е в устата!" Д. Цончев, От, 99. — Стига, стига сте ровили!.. — Защо! Защо да мълчиме! — те като че ли това и чакаха, да им възрази, за да го емнат. Ст. Даскалов, СЛ, 167. Мислеше, че като дойде, още от вратата ще го емнат — ще му се карат, ще го обвиняват. Б. Несторов, АР, 276. — Аз нищо не мога да реша сам. После ще ме емнат, ще ме изядат. П. Льочев, ПБП, 46. Още от вратата ги емнахме: — Аха — рекохме им, — значи затова нашата социалистическа държава харчи толкова много пари за вас — да седите ден-два и да си духнете под опашките? ВН, 1965, бр. 4305, 4. емвам се, емна се страд.

ЀМВАМ СЕ несв.; ѐмна се св., непрех. 1. Бързо извършвам някакво движение, като променям положението на тялото си. Тогава хан Борис пристъпи и се наведе да отвърже жената. Отведнъж се емна назад като блъснат с топор. Й. Вълчев, СКН, 373. И както седеше на трикракото столче гологлав, опулен, с проснати към света ръце, той изведнъж се емна напред и се просна връз земята по корем. Й. Вълчев, РЗ, 135. Напрегна всичките мускули на ръцете,.., емна се, изправи се на ръцете си, прехвърли се през портичката. Т. Харманджиев, КЕД, 26. Озърна се — и сви / надясно — емна се и кола улови / на стобора — отвъд се метна. П. П. Славейков, КП ч. III, 264.

2. Тръгвам изведнъж като се насочвам някъде и се движа много бързо; втурвам се. Уплахата им [на конете] изведнъж излетя, те се напънаха пъргаво, емнаха се стремително през мътно кипящия бързей и бързо изтеглиха кабриолета. Т. Харманджиев, Р, 23. Трамваят се емна с внезапен тласък, та едва успях да се пипна за последната ръчка на ремаркето. О. Василев, ЖБ, 447. От Балкана, от Тракия, Македония се емваха мъжете на печалба. Цв. Минков, МЗ, 8. — Къде тогава сте се емнали в това усилно време? Няма ли за вас жътва? Др. Асенов, СВ, 137. — Господин комендант, Филип Георгиев умря. — Е, умрял — умрял! Утре не можеше ли да ми докладваш, та сега си се емнал да ме търсиш. Х. Русев, ПС, 48. Вън селото се мъкне цяло / и всички емнали се боси, / с лица мъртвешки посивели, / отиват. П. К. Яворов, Съч. I, 47.

3. Издигам се нагоре. Мине Свети дух, дойде Свети Константин. Коситба време наближи. Ферадьовата ливада, емнала се като бясна — до пояс стига. Н. Хайтов, ПП, 86. Толкова чудни работи видях тогава около огъня! Като се емваха големите пламъци нагоре, звездите бягаха, за да не се опърлят. Ст. Станчев, ПЯС, 16. По ридовете, насам, шумят избуяли ниви; над тях се емнал орляк гълъби, разпилява се околовръст. П. Тодоров, И I, 88. // За глас — извишавам се. Гласът на Китан се емна и заглуши трясъка на пушките. Д. Спространов, ОП, 346. И ето, че някъде далече се поде самичък глас — висок, звънлив и треперещ. Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето. Елин Пелин, Съч. I, 162. От училищния звънец ме побиха допълнителни тръпки. Гласовете се емнаха. Лудешка сприя заливаше двора. Р. Сугарев, СС, 141.

4. Разг. Обикн. със съюз да и следв. гл. Бързо и енергично се залавям да свърша нещо. "Слушай, момко, — .. Сега да се емнеш да пишеш, но не като "При гробницата", а от рода на "Първа рожба". Твоето място е в разказа. М. Кремен, РЯ, 41. Моя Ката, като си ходихме в неделя, знаете ли, какво ми вика? "Па ако дойде Петко за председател, дойди си бе! Като се емнем троицата с момчето, все ще изкараме три пъти повече." Ст. Даскалов, СЛ, 49. Пална си моторетката и отпердаши с нея, па ние се емнахме да вадиме една релса, отнесена от реката. Й. Радичков, СР, 128. "Аз я уредих оная работа... Само да не се емнеш сега, да я развалиш..." К. Колев, ТЕ, 78. — Животът е кратък, а аз какво, пропилях си го с тоя мой мухльо,.. Та така сигур си го е рекла и тая неговата [на Колев] годеница и се емнала с едно музикантче по ресторантите. Ал. Томов, П, 92.

5. Диал. Хващам се, залавям се за нещо или някого. Сви си греница вършето. / Па се за гуша емнала, / та она с нея очала / о нойно върше високо. Нар. пес., СбВСтТ, 706.

◊ Емвам / емна на балон някого. Разг. Шумно подигравам някого. — Не бива да мъкне жена си. Ще го вдигнат на ура, ще го емнат на балон и не може да се оправи с кооператорите. Черемухин, П, 54. Емнат ме дяволите. Ставам нервен, неспокоен. Тръгна [Дине] да си върви. Но в коридора, в тъмното, го емнаха дяволите — да се връщал незабавно обратно. Д. Бегунов, ЧОД, 17.

Списък на думите по буква