ЕМИГРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕМИГРА̀ЦИЯ ж. 1. Преселване в чужда страна на лице или група лица, които са напуснали родината си доброволно или са прогонени по политически, икономически или
други причини; емигриране. Продават и отиват в Азия. Емиграцията тука взема доста сериозни размери. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 50. Всяка емиграция, особено масовата, трябва да бъде отнесена към историческите беди за един народ — от България са откъснали живи части, обезбългарявали са цели райони или поне рязко намалявал процентът на българско население там. В. Мутафчиева, КВ, 346.
2. Обикн. с предл. в или със съгласувано определение, показващо мястото, страната. Живеене в чужда страна след такова преселение; емигрантство. В емиграция не бе получил нито един вестник, нито едно писмо. С. Северняк, ВСД, 213. Пиша ти това писмо без цензура,.., и го пиша не в емиграция, в каквато беше ти, а в нашата мила родина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 464. Едно от главните места за срещи на тези млади художници било кафенето "Ротонда", където идвали също така редица писатели,.., а по време на своята парижка емиграция се отбивал там и Владимир Илич Ленин. Хр. Ковачевски, СК, 71. Животът в емиграция е труден и тъжен.
3. Всички емигранти катосъвкупност, като общност; емигрантство. В Ниш пристигаха ежедневно все нови и нови групи емигранти. Емиграцията растеше. К. Митев, ПБ, 185. Емиграцията бе си позволила лесно да забрави големите прежни заслуги на Каравелова и бе обърнала всецяло погледа си към Ботева. Ив. Вазов, Съч. ХII, 161. Обаче паричните средства,.., се оказваха твърде недостатъчни. Затова,.., Гоце пътува в селски дрехи към България, да търси подкрепата на емиграцията. П. К. Яворов, Съч. II, 184. Водителството на четата поема сам главният войвода Панайот Хитов, който с легендарните си подвизи е гордостта на бунтовната емиграция. Ив. Унджиев, ВЛ, 76. Срещата на Хаджи Димитър с всепризнатия вожд на българската емиграция [Раковски] била важно събитие в живота му. Н. Ферманджиев, РХ, 122. Така или иначе Стефан Тодоров Димов е приел прякора Караджа и с него е останал широкоизвестен сред българската емиграция. Н. Ферманджиев, РХ, 165.
— От лат. emigratio през рус. эмиграция и нем. Emigration. — В‑к Нова България, 11. ХII. 1876.