ЕМИНИИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМИНЍИ мн., ед. (рядко) еминия ж. Диал. Емении. Обущата и на едните и на другите [на турци и гърци] били еминии. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 303. Така всякога след вечерната молитва, старият ходжа изува еминии пред прага на джамията и заобикаля от едната страна вътре. П. Тодоров, И II, 26. Българските занаятчии носят кожуси, червени пояси, потури и тежки кожени еминии. А. Каралийчев, ПГ, 197. Изпод феса поглеждаха пъстри, малко раздалечени очи; сукнената салтамарка,.. и съвсем пък новите еминии го правеха да прилича на годеник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 301.