ЕМИРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМЍРСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Област, владение на емир. До революцията малките закътани заливчета по йеменския бряг гъмжаха от големи моторни лодки, пренасящи "жива стока" от африканския бряг за Саудитска Арабия и за различните емирства и султанства, в които търговията с роби е почти свободна. П. Цолов, Й, 30. Не след много влакът пресича границата на Западна Нигерия и навлиза в пределите на най-обширната област в страната — Северна Нигерия,.. В състава ѝ влезат около 40 емирства, начело с феодални управници — емири. Главният емир има титлата султан. Л. Мелнишки, Н, 50. Фес и Занзибар,.. — сичките тие ханства и емирства, са призовават да "напуснат раздорите и да обърнат погледите си към центъра на исламизма". Хр. Ботев, Съч. 1929, 298.

2. Само ед. Власт, положение на емир.