ЕМИШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМЍШ м. Събир. Диал. Плодове, овощия. — А емиш да донеса ли? — попитала баба Либеница. — Донеси. Може ли са без емиш? Донеси малко ябълчици, малко големи смокини. Л. Каравелов, Съч. II, 81. Колко земя имаха Ковачите? .. А случеше ли се плодовита есента, от емиша и от зърното даваха и на други, на по-бедни от тях. Г. Манов, КД, 19. Много говори на баща си и още повече би говорила Стамена, защото от месеци в ума ѝ беше само новата ѝ къща,.., старата бахча, от която щяха да изкарат и емиш, и ракия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 80. На наш вилает млого берекет: / Дваж у година жито жънеме, / дваж у година трева косиме, / дваж у година емиш береме. Нар. пес., СбНУ, ХIV, 32.

— От тур. yemiş.