ЕМЛЯ̀К

ЕМЛЯ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. 1. Данък върху недвижим имот у нас през време на турското робство. Секи ден заптиета кръстосват по селата да събират емляци, вергия, беглика,.., за бостаните, за лозята, за нивята. НБ, 1876, бр. 40, 157. Той [Каравелов] не само въдвори турските даждия — емляк, иджар,.. — но и постанови, че те ще се събират по старите оценения. С. Радев, ССБ I, 207.

2. Недвижим имот (Н. Геров, РБЯ).

— От араб. през тур. emlâk.

Списък на думите по буква