ЕМОТИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМОТЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от емотивен; емоционалност. Той препоръчваше да се използува смелия поглед на младежта, нейното "разпалено въображение" и "богата емотивност", за да се тласне развитието ѝ по пътя, "който води към придобиване на поло‑

жителна ценност за живота:.." НТМ, 1961, кн. 12, 12.