ЕМОЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМО̀ЦИЯ ж. Психическо състояние на човек като отношение към това, което възприема, душевно преживяване на човека на собственото му отношение към света, към хората, към техните и към своите постъпки и мисли; чувство. Няколко дни той живя обхванат от емоцията на страха. Й. Радичков, ГП, 68. Докторът ѝ препоръчал да се разхожда рано сутрин в гората и да мисли само за хубави неща — да си създавала положителни емоции. Л. Дилов, МСПА, 179. Да разкажа и за двете си преживявания е може би не само мой дълг, но и моя радост: и в двете има частица от най-чистите емоции в душата на младежа и на мъжа. Т. Генов, ДОД, 27. Не е тайна, че при междуличностните отношения човек се ръководи повече от емоциите, отколкото от логиката. Хр. Домозетов, ОР, 20. — Това е хубаво! — каза тя,.. — И малко опасно в същото време, като всяко друго човешко увлечение. Доротея не бива прекалено да се вълнува. Музиката все пак носи доста емоции. П. Вежинов, Б, 45. Монолозите са израз на напрегнат душевен живот, на силни мисли и емоции. Т, 1954, кн. 6, 49. // Обикн. мн. Разг. Външна проява на чувствата. Уругвайците са далеч по-въздържани. Тях никога не ще чуете да крещят за политическите си противници "долу" и "обесете ги". Те контролират политическите си емоции. Т. Димитров, У, 21. Няголов отдавна не го беше виждал така оживен. Двамата се засичаха предимно на съвещания, където Рашков се изказваше кратко и ясно, без да влага емоции, да повишава тон. Й. Попов, СЛ, 32-33. В мен е влюбена една млада жена — .. А аз съм толкова хлътнал по нея, че се отдавам по цял ден на юношес‑

ки емоции със старческо покритие. Р. Ралин, ВМ, 60. Той дълго ръкомаха: "Стига емоции!" — му казахме.

— От фр. émotion през рус. эмоция.