ЕМПИРЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМПИРЀЙ, ‑ѐят, ‑ѐя, мн. няма, м. Книж. В представите на древните гърци и ранните християнски писатели — най-високата част на небето, изпълнена с огън и светлина, където живеят боговете и светиите. Също и Птоломеевата система била "съгласувана" със Светото писание. Сега адът бил поставен не под плоската земя, а в центъра на земната сфера, емпиреят (..) — жилището на блажените, било поставено зад "неподвижните" звезди. Н. Николов и др., СС, 11. ^● Обр. Те [съжденията] са лишени от толкова нужната ни увереност в мъдростта на историята и в собствената ни мъдрост,.. и ту ме отнасят в емпирея на прекрасни надежди. Ем. Манов, ПС, 19.

— От гр. Wμπυρος 'обхванат от пламък'.