ЕНЕОЛИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЕОЛЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Археол. Който се отнася до енеолита. Откриван е [язовецът] при разкопки главно в пещери по поречието на Янтра, Осъм,.., а също и в някои енеолитни селища. ПЗ, 1981, кн. 10, 4. На картата на Софийско са нанесени около трийсет селища от новокаменната (неолитната) и каменномедната (енеолитната) епохи — при селата Горубляне, Герман,.., Бояна и др. ВН, 1964, бр. 3866, 2.